Невероятно примамлива оферта се върти по най-различни български сайтове. Вила Димитрис Пандалидис (Предлага се и като Вила Тузла) има толкова скрити и неказани (непоказани) негативи, че ни развали почивката на цели 3 семейства. Всичко звучи и изглежда добре, но истината е коренно различна от представеното. Нека Ви разкажа, как си изкарахме "чудесно" там. Общо взето, бяхме очаровани от 3-те спални и просторния хол между тях, а двора изглеждаше чудесен за игра на децата с нас. В едно от най-близките до България градчета и на добра цена като за 9 човека. Запазихме къщата няколко месеца предварително. Първите премеждия (още не знаехме, че са премеждия) започнаха с обявените места за 9 възрастни. Изведнъж, още преди да е дощло времето за заминаване, местата станаха 8 и то заедно с децата. Не можело повече и без значение колко са големи децата. Имахме вече уговорка с общо 8 възрастни, но част от тях се отказаха (сигурно са усетили, че няма да е лесно с тези променливи правила) и така или иначе се оказахме точна бройка, заедно с децата. Едното семейство (най-нетърпеливите за море) тръхнаха по-рано от другите с пристигането се натъкват на изненада номер едно: къщата не е точно в Паралия Офринио, малко извън града е (няколко километра само). Може да нямаме удобствата на града, но какво пък толкова, поне ще ни е спокойно с децата. Намират нашите хора къщата и се натъкват на изненада номер две: приятна, мила женица (собственичката представена от агенцията) живее в стая залепена до къщата (заедно със съпруга си разбира се). Изненада номер три: Доплащайте венага цялата сума! Не, че нашите хора са искали да платят в последния ден от престоя ни, но са и казали на милата женица, че искат да ни изчакат (2-3 часа), за да платим всички заедно. Някакси не могло и трябвало веднага, преди да се нанесат. Както и да е, човека събрал каквото имал и платил цялата сума. Всички тези неща, чувайки ги в разговор по телефона, още преди да пристигна, веднага си помислих: тегава ще е тая почивка. Ето, че пристигаме и останалите и веднага изненада номер четири: няма вода. Авария! Ама щяла да дойде някога, ако Ципрас падне от власт. Жената започва да ни дава наставления за съвместния ни живот в къщата. Как да заключваме врата, кога да пускаме и кога да гасим лампите, да се къпем в банята на двора с вода нагрята от слънцето и още хиляди изисквания, за които се съгласяваме и кимаме постоянно с глави, като послушни кутрета. След час обяснения и указания, тая жена изчезна някъде и малко си поотдъхнахме, все едно шефа си е тръгнал. Време е за плаж, който е само на 80 метра. Ако можехме да летим, по права линия са сигурно толкова, макар, че май си бяха доста повече. Но нека Ви покажа, какво има преди плажа:
Път, който трябва да ни отведе до плажа, но стига до пущинака, който няма как да преминете:
Тая цялата ливада, трябва да се заобиколи, иначе рискувате да се натъкнете на тръни, боклуци, змии, костенурки (те поне бяха интересни за децата, а и за нас), както и на други дивотии, които само можем да предполагаме, че се крият там. Та, като разтегнем тия 80 метра на 350-400, стигаме до плажа, описан като спокоен, и хубав:
За спокоен е спокоен. Там нямаше никой до където ти стига погледа. Камъни по целия плаж и 5-6 метра докато се влиза във водата. Горе долу, в целия район са такива плажовете и нямаме право да се оплакваме. В снимките с офертата, на плажа има красиво сламено чадърче и масичка със шезлонги на разположение на гостите. Заключват се и ключа е в нас. Няма да крия, че това си е удобство и беше част от предимствата, които ни харесваха. Нека видим и готиното сламено чадърче (нещо не можах да го докарам като снимките в обявата):
След всичко това, ние се държим все още оптимистично. Чака ни приятна вечер на двора с прията компания. Прибираме се лека полека по черното пътче, заобикаляйки пущинака и коментирайки как можем да ходим и на други плажове. За какво са ни иначе тия коли с които сле отишли? Тези от нас, които се бяха прибрали първи, побързаха да ни се похвалят с църцорещото душче на двора и как къпането е било едно малко приключение. А пък по едно време и във вътрешната баня текнало вода и даже една от нашите мами се изкъпала блаженно там, като в СПА център. На тръгване към плажа си бяхме оставили климатика (който е само един и е в общото помецение) и незнайно как се беше изключил (разбира се с помоща на милата женица, която е влезнала да го поизключи малко да си почине). Това ме подсеща да спомена още един предварителен разговор с агенцията предлагаща къщата. А той е именно за климатика, който в последствие се разбра, че е един. Та още преди да тръгнем, живо се интересувахме, колко е жега в тая къща, стига ли тоя един климатик и имат ли тия хора отзиви от други почиващи в нея. "Оо, да, климатика е напълно достатъчен. Тя къщата е строена да си живеят хората там, а после са решили да я дават под наем и така е изчислена, че един климатик да охлажда взичко. А даже и къщата е много прохладна, защото е ниска" Това ни беше успокоило малко и се доверихме, че един климатик ще е ок. Никъде не отиваме без термометър и без да преувеличавам, след като се прибрахме от плажа, с изключения от госпожата климатик, в нашата стая беше 33 градуса. Разбира се, че набичихме климатика на максимално за да можем да докараме що годе нормална температура (и със сигурност така е харчил повече ток, но това няма как да се обясни на милата женица) и няколко часа по-късно, беше паднала на 28. Започнахме подготовка за вечеря, извадихме бирите и ТЯ дойде. Милата хазяйка имала още неща да ни казва: барбекюто, което грижливо е описано в обявата, не можем да използваме, има опасност от пожар. Ама ние не сме и искали да го палим, носим си електрическа скара. Като, че ли усети каква грешка е направила (ще се харчи ток) и започна да ни обяснява, че ще изцапамае камъните на барбекюто, когато печем местото и то пръска извън сарата. След като извадихме една мушама (не нейна), и я сложихме под скарата, разбра, че тоя номер няма да и мине и си тръгна демонстративно намръщена. Комарите и те подготвяха своята вечеря. Оказа се, че в близост до къщата има нещо като рибарник. Пръскахме, палихме специални свещи, обличахме се в тая гореща вече, но те бяха милиарди. Най-накрая се прибрахме, надявайки се на другия ден да са по-малко. Ден втори. Вода все още няма. Всичките ни кърпи от простора са събрани и захвърлени на една пейака, а на тяхно място има дрехи, които явно са на хазяйката. Оптимизма и той нещо вече е на свършване. Започваме да обмисляме преместване, ама нали платихме всичко. Тя жената явно си е патила от такива капризни туристи като нас и затова си е искала всичко предварително. Няма как, ще звъним в агенцията. И тогава вече започна войната. Ние бяхме кратички с агенцията и просто им казахме, че всико друго ще преглътнем, но без вода няма как да я караме. Първото сражение беше между НЕЯ и агенцията. Около 20-30 минути крещене по телефона. Никой от нас не знае гръцки, но все едно разбирахме смисъла на всяка една дума и бяхме сигурни с кой говори и за какво. След разговора на който се насвидетелствахме и децата се чудеха какво става и къде са попаднали, тази жена се промени коренно. От мрънкащата за всичко мила женица, се беше превърнала в спартански воин. Гледаше злобно и намръщено, стрелваше ни с погледи, които направо режеха. Та кои сме ние, че ще се оплакваме от липса на вода? След още един разговор се появи мъжът и, по бански и с рибарски принадлежности в ръка. Също толкова намръщен, понеже явно, мизерните българчета са му провалили риболова. Отиде някъде с една кутия инструменти и след 15 минути, бликна вода и на душа и на чешмата. Не знам каква беше тая авария, ама повече водата не е спирала. От този миг, тая жена беше решена да ни отмъсти и да ни съсипе почивката, която така или иначе беше обречена. Един ден реши да мие всичко по двора и да не можем да го използваме, друг ден реши да боядисва, постоянно ни преследваше да ни мрънка за какви ли не неща. Просто, това да ни направи живота черен през цялото време, беше станало цел в живота и. Напълно лишени от оптимизъм за тая почивка, ние знаехме, че тя ще свърши и всичко ще приключи. Знаехме, че има живот и извън къщата на ужасите. И този ден дойде. В 9 се показах за първи път навън и тя беше там. С кафенцето на двора, с гръцката музичка и с 2 листа напечатани на ксерокс. Не знам каки бяха, но ги чете докато не се изнесохме. Бавничко, без да бързаме, събирахме багаж и го товарихме по колите. Точно в 12, както е по правило за тая къща, ние се изнесохме (въпреки, че ни се искаше по-бързо), а тя през цялото време не мръдна от двора и ни чакаше. Чакаше най-веоятно поредните да тръгнат и с нови сили да започне следващите. Ако си мислите, че преувеличавам, отидете и се пробвайте, може пък ние да сме криви!
